169. ЕЖ И ЖЕЛКА

Български народни песни

Пошла желка на оране,
На оране, на копане,
Упрегнала два гушчера,
Остен й е люта змия;
Понела е башчи ручок,
Погачица и чорбица,
Чорбицата от мушица.
На срешча й ежо-кежо,
Ежо-кежо, таралежо!
Наежил се, накежил се,
Пресрещна я, цалива я,
Цалива я, ухапа я,
Изруча й погачица,
Погачица и чорбица!
Разлюти се суха желкя,
Та си ойде на кадия,
Па кадию говореше:
- Е кадио, ефендио!
Я съм дошла да се судим,
Да се судим с ежо-кежо.
Я си пойдох на оране,
На оране, на копане,
Та понесох башчи ручок,
Погачица и чорбица,
Насрешча ми ежо-кежо!
Наежил се, накежил се,
Пригърна ме, цалива ме,
Цалива ме, ухапа ме,
Изеде ми погачица,
Изкуса ми чорбицата!
А кадия говореше:
- Таком Бога, суха желко!
Ти си мома - дома седи,
Оно момче - така чини.
Разсърди се суха желка,
Па кадию говореше:
- Е кадио, ефендие!
Криво седи, право суди,
Яли стани я да судам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.