152. ТОДОРА РОМЯНКА НА ПОСТАТ

Български народни песни

Тодоро, Тодоро, Тодоро ромянко,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Собрал е войвода три села гария,
Три села гария и три не-гария,
Та па ги поведе на голяма нива,
Та па им говори: - Три села гария,
И три не-гария!Коя ще се нае,
Нива да зажъне, постат да покара -
Кадийка ще бъде, кадийка, запчийка,
На чардак да седи и на шарен дюшек,
Коприна да преде на сребърна хурка,
На сребърна хурка, на златно вретено!
Сичките аргате ником поникнаха,
Кърпи похлупиха дор до черни очи,
Сълзи порониха дор до черна земя.
Тодора ромянка, проклета подявка,
Ником не поникна, кърпи не похлупи,
Сълзи не порони, на войвода каже:
- Войводе, войводе!Аз ще се найма
Нива да зажъна, постат да покарам -
Кадийка да бъда, кадийка, запчийка,
На чердак да седа и на шарен дюшек,
Коприна да преда на сребърна хурка,
На сребърна хурка, на златно вретено;
Ала да ми найдеш на мойте братя
От божур сукница, от латина гащи,
Още да им найдеш и на биволето
От облак чулове, от пясък синджире.
Войвода й каже: - Тодоро, Тодоро,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Та де се е чуло, чуло и разбрало
От божур сукница, от латина гащи,
От облак чулове, от пясък синджире?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.