138. МОМА САДИ ЛОЗЕ

Български народни песни

Садила й мома край море лозе,
Край море лозе, по брегом дюли,
Как го й садила, хем песня пяла:
- Ой лозе, лозе, се с бяло грозде!
Като те садя и те поливам,
Кой ще ти яде бялото грозде?
Кой ще ти пие ройното вино?
Като си нямам нигде никого!
Нийде никого, никаква рода,
Ни майка, баща, ни брат, ни сестра,
Ами съм сама, сама саминка,
Сама саминка с еднаго Бога!
И първо либе, и то убягна,
В чужда чужбина, в Арапска земя.

Вариант от Копривщица има край:
"Сдае си имам едного Бога,
Едного Бога и първо либе.
Бог е високо, либе далеко,
Га се накани при мен да доде,
Мъгла си падне до в черна земя;
Либе се върне - слънце огрее!" (СбНУ 16-17, 75).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.