136. ЖАЛНА НЕДА

Български народни песни

У Недини слънце грее -
Върбо ле, върбо, върбице ле!
То не било ясно слънце,
Най ми било сама Неда:
С черни очи еленови,
С дълги клепки босилкови,
С бели зъби бисерови,
С тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми,
Да играят по тревица,
Да си берат жълто цвете,
Да се греят на слънчице.
А Неда им тихо дума:
- Ей ви вази, малки моми!
Погрейте се на слънчице,
Дорде не е прегоряло,
Дорде не е подухала
Върла зима в чужда къща.
Порасла е тънка върба
В Недините равни двори;
То не било тънка върба,
Най е била сама Неда,
С бели ръце засукани,
С жълто чело навъсено,
С черни очи нажалени.
Събрали се ергените,
Да си кършат тънки върби,
А Неда им тихом дума:
- Ей ви вази триста души,
Се ергени, се юнаци,
Хем кършете, хем ломете,
А по-много миришете,
Дорде върба мъзга пуща,
Дорде листе зеленеят,
Дорде Неда хубост има!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.