11. ЦАР КОСТАДИН И КРАЯТ НА ЦАРСТВОТО МУ

Български народни песни

Де се й чуло и видяло -
Среди зиме по Коледа
Сухо дърво лист да пусне,
Лист да пусне, цвят да цъфне,
Я цвята му - бяло книже,
Бяло книже, черно слово,
Черно слово и червено!
Отговаря цар Костадин
На негови бързи слуги:
- Ой ви вазе, бързи слуги,
Повикайте триста попа
Да разчетат бяло книже,
Бяло книже, черно слово,
Черно слово и червено!
Та се дошли триста попа,
Та се чели бяло книже,
Бяло книже, черно слово,
Черно слово и червено,
Не можали да разчетат
Бяло книже, черно слово,
Черно слово и червено.
Отговаря цар Костадин:
- Ой ви вазе, бързи слуги,
Напълнете злат' бъкличка,
Повикайте поп Никола
Да разчете бяло книже,
Бяло книже, черно слово,
Черно слово и червено!
Че е дошъл поп Никола.
Поп Никола книже чете,
Книже чете, сълзи рони.
Попита го цар Костадин:
- Ой те тебе, поп Никола,
Що си четеш, сълзи рониш?
Отговаря поп Никола:
- Ой те тебе, цар Костадин,
Ей ти сабя, ей ми глава!
Царството ти се й достояло,
И на мене попство няма:
Че си идат триста турка,
Триста турка анадолка!
Отговаря цар Костадин
На негови бързи слуги:
- Затваряйте, заключвайте,
Заключвайте с девет ключа!
Отговаря поп Никола:
- Ой те тебе, цар Костадин,
И затваряй и закючвай,
Сам-си Господ напред върви:
Де похлопа, отваря се,
Де повика, бре чука се!
Отговаря цар Костадин
На негови бързи слуги:
- Повикайте налбантчето,
Да си коне подкове,
Петалите наопаки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.