253. СВЕТИ ИЛИЯ ОСЪДЕН И ЗАТВОРЕН

Книга на народната лирика

Припаднала ми тъмна мъгла,
ту припада, ту се вдига;
не ми било тъмна мъгла,
ами било ред светии,
че отхождат да си ловят,
да си ловят свет Илия.
Уловиа го, осъдиа,
оковаа го в меден ковчег,
засмолиа с злата смола,
хвърлиа го в тъмна тъма.
Кат запряха свет Илия,
даде Господ не повея,
не повея тихън вятър,
не поръми дребен дъждец;
чешми, реки, застанаа,
чешми, реки, воденици;
не се роди бяло жито,
бяло жито, жълто просо,
жълто просо, руйно вино,
руйно вино, мед и масло.
Чудиха се всите светци,
че отхождат да се молят,
да се молят вишен Богу,
молили са, измолили,
измолили свет Илия.
Даде Господ че повея,
че повея тихън ветрец,
и поръме дребен дъждец,
та тръгнаа чешми, реки,
чешми, реки, воденици,
па се роди бяло жито,
бяло жито, жълто просо,
жълто просо, мед и масло!
Вамка пеем, Бога молим,
що на небе дребни звезди,
и по земя дребна трева,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.