178. МОМА В ТЪМНИЦА

Книга на народната лирика

Донка са беда бедиле,
Донке ле бяло момиче!
Бедиле и окривиле
и я в тевница хвърлиле.
Барем да ми е за нящо,
ами за нищо-никакво,
за една китка сминова,
че не дала турчину,
турчину еничарину,
ами я дала Ивану,
Ивану бял блъгарину.
Та седя Донка, та лежа,
та лежа до три години.
Тъмничар Донка питаше:
- Донке ле, бяла блъгарко!
Мъчно ли ти е, Донке ле,
мъчно ли ти е в тевница?
А Донка си му думаше:
- Темничарю ле, братко ле,
дене ми мъчно немъчно,
ноще ми бива по-мъчно,
кога засвират момците,
момците по кладенците;
кога запеят момите,
момите по седянките;
кога заиграят булките,
булките по белянките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.