12. ХВАЛБА МЕЖДУ ДЮЛА, ЛОЗА И ОВЦА

Книга на народната лирика

Похвали са жълта дюля,
ей коледо, мой коледо,
- Я съм дюля родовита,
родовита, плодовита,
че съм дала йот клонченце,
йот клонченце кош дюлици!
Йот де зачу крива лоза,
кат я зачу, й отговаря:
- Мълчи, дюльо, няма бъди,
истина си родовита,
родовита, плодовита,
яла ми си миризливка,
миризливка, приседливча!
Крива лоза отговаря:
- Да ми додеш, желта дюльо,
среди есен по Кръстовден,
да ма видиш, та обидиш,
ш,о съм дала йот главинка,
иот главинка ведро вино,
иот дюлюмче возилница,
возилница-стотилница.
Ведро вино, баш ракия,
Йот де зачу бяла ройка,
кат я зачу отговаря:
- Мълчи, лозо, няма бъди,
истена си родовита,
родовита, плодовита,
ала ми си кавгаджийка,
кавгаджийка, делибратя,
да ми додеш, крива лозо,
среди зиме по Коледа,
да ма видиш и обидиш,
що съм ази пременила,
пременила, пребелила,
пременила млади момци,
млади момци със късаци,
със късаци, се с калпаци.
Па да додеш, крива лозо,
среди пролет и по марта,
да ма видиш и обидиш,
що съм ази пременила,
всяко трънче по вандаче,
па да додеш, крива лозо,
среди пролет, по Гергьовден,
да ма видиш и обидиш
що съм шилца яз припекла,
на куп сбрали стари старци,
старци със криви калпаци,
дърти баби с дълги аби,
да ми додеш среди лято,
среди лято по Петровден,
да ма видиш и обидиш,
що съм стърги яз извела
и под село и над село,
накачила бели греди,
бели греди, се с цедила,
се с цедила, пресно сирне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.