57. ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

Да би гората думала

Заплакала е гората,
гората и планината
и на гората листето,
и на дървето птичките
заради Индже войвода:
- Де да е Индже да доде,
гората да развесели,
гората и планината.
Отде я зачу Инджето,
Индже на Коля думаше:
- Кольо льо, байрактарино,
развивай, Кольо, байряци,
събирай, Кольо, отбирай
се като тебе юнаци,
със каръм черни калпаци,
със тънки пушки игленки,
със остри саби френгийки,
със чифтелии пищови,
с хранени коне на пайвант.
И гледай Кольо, и питай -
да немат майки да жалят,
да немат булки да плачат.
Че ша ги, Кольо, поведем
из тази гора зелена,
гората да развеселим,
гората и планината.
Че разви Кольо байряци
и събра най-баш юнаци -
със каръм черни калпаци,
със тънки пушки игленки,
със остри саби френгийки,
със чифтелии пищови,
с хранени коне на пайвант.
А че ги Кольо поведе,
та са Инджето провикна:
- Дружино вярна, сговорна,
хайде, дружино, да идем
във тая гора зелена,
гората да развеселим,
гората и планината;
за юнак не са седенки,
седенки още беленки.
Горо льо, горо зелена,
имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела
юнаци да ми изкриеш?
Гората Индже думаше:
- Индже ле, страшна войводо,
я ела, Индже, я ела!
и вода имам студена,
и сянка имам дебела
като за тебе войвода,
за тебе и дружината.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.