99. РОМАНЯ КЪЛНАТ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Поставжия, брайно,
и ти край, девоко,
карай да караме,
на край да излезем,
че на края има,
до две малки моми,
до две загоренки.
До две загоренки
нах Загоре гледат,
Румания кълнат:
- Пуста юстанала,
равна Румания!
С девет братя дойдох,
с осем братовчеда,
с едничек останах,
и той глава вързал
с кърпа копринена.
Кога си отидам
при моята майка,
ка ще да ми рече:
"Калино ле, Радо,
кам ти девет брата,
осем браточеда?"
Я ще да й река:
"Мале, мила мале,
тамо ги йожених,
къщи им оградих,
къщи без кумини,
още без пенжоре."
Тя ще да ми рече:
"Калино ле, Радо,
кам ти девет дара -
шияни ръкаве,
плетени чорапе?"
Я ще да й река:
"Мале, мила мале,
тамо хадет има
даре да не даряват -
шиени ръкаве,
плетени чорапе."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.