86. ДИМЯНКИНАТА МАЙЧИЦА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Димянкината майчица
сама на нива женеше,
женала и поглеждала,
отде ще се Димянка зададе,
да дойде да й помогне,
да си нивата дожене.
Не се Димянка зададе,
да дойде да й помогне,
най се Иванчо зададе,
Иванчо нейно зетченце.
Иванчо дума баба си:
- Помага ти Бог, бабо льо.
- Дал ти Бог добро, Иванчо!
Къде е, Иванчо, Димянка,
да дойде да ми помогне,
нивата да си дооженя?
Иванчо дума баба си:
- Димянка е, бабо, у дома.
Димянка се, бабо, разкръсти.
Кат зачу Димянкината майчица,
грабнала е сърп в ръка,
право си у тях отиде,
месила пита присета,
присета и пристъргана.
Заклала е пиле петровско,
вземала бяла забрадка,
право в Димянкини отиде.
Кат у двори влезнала,
дюлгери делат всред двори,
кат в къщи влезнала -
Димянка вижда всред къщи
с бяло платно прикрита.
Димянкината майчица
викнала, че заплакала:
- Димянке, мила мамина,
тъй ли е мама мислила
под бяло платно да те видя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.