63. КАКВО Е СЛЪНЦЕ ПЕКНАЛО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Какво е слънце пекнало,
какви са къри пекнали.
Кольо в селото йотиде
за ляба и за манджата.
Право са пладне изправи -
да дойде Кольо, няма го.
Моми от жар попадали.
Ето го Кольо, че иде.
Кольо из кръстци ходеше,
на болни вода носеше
и си на Недка думаше:
- Недо ле, чакъмджийко ле,
я ставай, Недке, я ставай,
че ни по чакъм заводяй,
по-малък чакъм захвани,
по-малък, Недке, по-тесен,
по-скоро да изкараме.
Сичките моми станале,
станале и захванале,
бялото Боне не става.
Те мислят Бони заспало,
а то отдавна умряло.
Недка се от чакъм повръща
и си по синор вървеше,
жълто енювче береше,
жално си Недка плачеше:
- Боне ле мила, какина,
как ще си дома йотида,
как ще на мама да кажа,
като на двама изпрати,
пък няма да ни посрещне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.