60. ПОЛЕГНАЛА БЕГОВА БЕЛИЯ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Полегна бегова белиа,
полегнала бегу воз дуваре,
клас се вие бегу воз пенджере.
Стегна бего таа врана коня,
та отиде горе на планина,
та си сабра пет села гариа.
Доведе ги долу у польето,
заведе ги на голема нива.
Разболе се мома у гариа,
па си нема кой мома да чува.
Уфана се цръна арапкина -
везден стои, везден сенкя прави,
сва нош седи, сва нош Бога моли:
- Дай ми, Боже, на момата здраве
да а вода у арапска земня,
да направа арапинско рухо,
да а дадем на брата за сина!
А мома е Бога помолила:
- Дай ми, Боже, още толко болест
да не ида у арапска земня,
да не носа арапинско рухо,
да не зема на арапин сина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.