330. СТОЯН И БИВОЛИТЕ МУ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стояна беда бедили,
бедили и укривили
за едно пиле комшийско,
че го в тъмница фърлили,
в тъмница чак на дъното.
Седял е Стоян що стоял
тъкмо ми девет години.
Мама му сутрин и вечер,
сутрин и вечер ходеше,
на тъмницата ходеше,
на тъмницата чак на билото,
се за Стоян плачеше,
едри си сълзи ронеше,
че си тъмница прокапа.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарю-ключарино,
я ми тъмница отвори,
нанавън да си погледна
що ми тъмница прокапа,
тъмница чак на билото -
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове?
Тъмничар дума Стояну:
- Стоене, младо юначе,
нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове.
най е, Стоене, мама ти,
сутрин и вечер идеше
и се за тебе плачеше -
от туй ти прогни тъмница,
тъмница чак на билото.
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
я иди, мамо, я иди,
че ми кавала донеси,
със кавал да си засвиря,
дано ма, мамо, зачуят
моите руси биоли,
да додат, мамо, да додат,
оттука да ме извадят.
Стана мама му, отиде,
че му кавала донесе
и го Стоену подаде.
Стоян с кавала засвири,
кавала свири, говори:
"Ой ми ва вази, Малачо,
Малачо и Караманчо,
де ли сте, накъде ли сте,
в кое ли пусто ливаде -
елате ма извадете
от тези тъмни тъмници!"
А пък биоли оряха,
оряха, угарисваха,
един си други думаха:
"Ай годи Стоян, млад Стоян,
той ни навреме пущаше,
и ни навреме поеше!"
Като кавала зачуха,
че си хомотя счупили,
че въз тъмници отишле,
че си вратата разбиха,
че Стояна извадиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.