312. ИМАЛА МАЙКА, ГЛЕДАЛА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Имала майка, гледала
дор седем сина левента.
Гледа ги майка, гледа ги,
докат големи станали.
Средния Кустадин зовеха.
Кустадин майци думаше:
- Хайде ме, мале, позгоди
в селото на баш момата,
за Яна мома хубава!
- Сине ле, Кустадине ле,
нами си Яна ни дават.
- Дават я, мале, дават я!
Тъй се сгодили, слобили.
Кустадин Яни думаше:
- Яно ле, първо либове,
на щу си, Яно, мераклъ?
- Ас си сам, либе, мераклъ
катер камили да одиш,
ранено конче да яхаш.
- Ти ку си, Яно, мераклъ,
яс сам още по-мераклъ.
Дюздисал катер камили
и купил конче ранено.
Пуста е керъ излела
царева Тузла голяма.
Всички се сбират да тръгат
тешка керия да вдигат
и Кустадин сбира да тръга.
Станали, та ми тръгнали,
майка ми прата, изпрата,
вънка ми, отвън Дервеня
и си ми ръча, поръча:
- Синове, мои синове,
и пак със здраве да додите!
Ага ми дойде Банята,
Банята, още Лъжата,
и майци да сте казали
и майка на Баня да дойде.
Вървели щу са вървели,
до Тузлата са допрели,
та на Тузлата ушлили.
Тузлажията думаше:
- Влизайте йолдаш, в Тузлата
и на шубе си садите,
че е Тузлата мешефеш!
Никой се нае, ни нае,
наело се е, наело
Кустадин баш пехливанина.
Никнало да ми налива,
че Тузлата се събори,
та Кустадина удари
между десната ръчица
и малото сърчице.
Кустадинови йолдаше
те се чудом чудеха,
кому напреж да кажат:
Яни ли мома хубава,
ил на старата му майка?
Кустадиновата майка
те си на пътя срещнали
и си ги тихом питаше:
- Де е Кустадин, къде е?
- Лелйо ле, стара, по-стара,
Кустадин, леле, остана,
в Мерамлъ село голямо
баш пехливанлък да праи.
- Кустадинови йолдаше,
ела ми право кажите!
- Лелйо ле, стара, по-стара,
за тебе лъжа не бива.
Кустадин, леле, загина,
таму му гяур зградили
в Мерамлъ село голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.