305. МОМА КИРАДЖИЙКА УМИРА ОТ ЧУМА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Та чуло ли са й видяло
мома кирия да кара,
кирия дор на София,
както й Тодорка карала?
Кой със брат, кой със побратим,
тя с годеникът Никола.
Вървели що са вървели,
накрай са Илоф отишли,
край илсфската лебарня,
па ми са отби Тодорка,
в лебарня ляб да си купи.
В лебарня чума морила,
та удари Тодорка.
До де до кола да иде,
люта я глава заболя,
по-люта я треска разтресе.
Тя си Николу думаше:
- Либе Никола, Никола,
ази ща, либе, да умра,
на кога умра, либе ле,
доде надолу идете,
идете й да са върнете,
черни биволи не водете,
с тънка свирка не свирете.
Га са нагоре върнете,
га накрай село идете,
черни биволи водете,
с тънки свирки свирете.
Сичките майки жа излязат
и мойта майка жа излези,
жа излези да ма посрещне,
па за мене жа пита:
"Дек е, Никола, Тодора?"
я ти й речи, либе ле:
"Нея я Тодорка годийме,
годийме и оженииме,
за Илофската казия,
за зелената морава,
за студените камъни."
И мама жа са усети,
че й Тодорка умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.