273. В СЕЛО ЗЛАТАРИ ДОЙДОХА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

В село златари дойдоха,
да леят сребро и злато.
Нийде се никой не нае
сребро и злато да лее.
Нае се Стойко болярин
сребро и злато да лее.
Ала ни смее, ни смее,
че му й хубава булката,
булката и балдъзата.
Златари думат на Стойка:
- Стойко льо, млад Стойко,
ако ни толкоз не вярваш,
хайде да се побратиме.
Три годин се братимили,
три годин дъжд не валяло.
От небе книга паднала,
всред Варна, във черкувата.
Събраха се девет попа
да прочетат бяло книже.
Не можали да прочетат,
да прочетат бяло книже.
Викнали са Марийчица,
Марийчица, хаджийчица.
Книга чете Марийчица,
книга чете, жално плаче:
- Уловете Стойковица,
Стойковица болярка,
та накладете буен огън
всред селото на мегданя,
жива в огъня я хвърлете,
тогава ще дъжд да завали.
Събрали се селяните,
уловили Стойковица,
Стойковица болярката,
жива я в огън хвърлиха.
Като Стойковица тлееше,
тъмен се облак зададе,
та си погърмя, поеча,
ситен си дъждец заваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.