272. ГЮРО ЗЛАТАРЧЕ И ОХРИДСКИ ПАША

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Ой, Гюро, Гюро, Гюро златарче,
Гюро златарче, един у майка!
Бог да убие охридски паша,
че те покани в Охрид на сватба,
здравица пуснало люта ракия.
И му говори Гюрова майка:
- Ой, мили синко, Гюро златарче
Не ми е мило тази здравица,
тази здравица, люта ракия,
що ти е пуснал охридски паша.
Ней говори Гюро златарче:
- О, майко, остарела майко!
Остарела си, безумела си,
това си имам, това си пущам.
Па си направи Гюро златарче,
па си направи сребърна кола,
сребърна кола, златни търкала,
че си направи златна ябълка
и си я качи стара си майка,
и си я качи млада невеста,
па си отиде в Охрид на сватба.
Бог да убие охридски паша!
Там като виде Гюро златарче,
в час си излезе на двор на порти,
да си пречака Гюро златарче.
И му говори охридски паша:
- Ей гиди, Гюро, Гюро златарче,
било ми сватба и помнило;
хайде влизай си във мъжки двори.
А невестата му я заведоха,
я въведоха в женските двори.
Още щом влезе Гюро златарче,
още на часа го дарували -
на стара майка църна марама,
Гюро златарю златни рамене
и на невестата златни пръстени.
Па изговори Гюрова майка:
- Ой, Гюро, Гюро, мой мили синко!
Не ми е мило дар, що даруват.
Па изговори Гюро златарче:
- Мълчи, не думай, ти, стара майко,
да не ни чуе охридски паша,
ако ни чуе, ще ни погуби.
Още си речта не доизрече,
ето го дойде охридски паша
и че си хвана Гюро златарче,
та го разсече залък по залък.
Па останала Гюрова майка,
Гюрова майка стара робиня,
а невеста му млада кадъна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.