264. МОМЪК ЗЛАТАР

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Имала й мама, имала й
едного сина Николчо -
и него мама немала,
скурмила й, та го добила.
С прясно го й млеко кърмила,
със сметана го й мазала,
със бял го й симид ранила.
Расте Николчо, порасте,
стана Николчо млад юнак.
Чуди са мама, мае са
накъде да го запрати -
по какви добри печали,
по какви тежки кярове.
На Влашко да го запрати -
Влашко са често разваля;
в Добруджа да го запрати,
Добруджа й голям вилеят -
чува са, не видюва са!
Даде го мама, даде го,
даде го на златарите,
да лее злато и сребро.
В петък Николчо отиде,
в събота седна на дюгян
да лее злато и сребро -
на моми златни мингуши,
на булки куфар-чопрази,
на момци с бурми пръстени.
Ей де ми иде кадъна,
на след кадъна кадънче.
Кадънче кай кадъна:
- Видиш ли мари, кадъно,
ква й звезда огряла
на Николчо дюгенче?
Крилата, та опашата,
тая е звезда за нази.
И Николчо са загледа -
падна Николчо от дюгян,
падна Николчо, преби са,
вчера му бея третини.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.