224. ПРОЧУЛ СЕ МИТРЕ ДЮЛГЕРИН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Прочул се Митре дулгерин
по сичка земя царева.
Дочул го е честит царо,
за Митрета абер праща:
- Що ми чини дулгер Митре,
нека си сбере дружина,
дружина малашевчета,
та да дойде да загради
на морето теш гимия,
в касабата баш джамия,
всред полето нова църква.
Ка е дочул дулгер Митре -
сабра си Митре дружина,
дружина малашевчета,
па стана, та си отиде
дури код честити царо.
Заградил е теш гемия,
теш гемия на морето;
изгради и баш джамия,
баш джамия в касабата,
и загради нова църква,
нова църква у полето.
Гради, гради, догради я;
догради си нова църква.
Кога било у неделя,
па се качи дулгер Митре,
па се качи на църквата
да си види нова църква:
арно ли е иззидана,
бело ли е измажена,
и оттоде врачка мома -
ка я виде дулгер Митре,
бърже й вели, говори:
- А, ой, моме, малка моме,
отдека те враг изнесе,
та те тука пат нанесе?
А мома му говореше:
- Е бре, Митре, дулгерине,
царев пат е, та си мина,
заман ми е, та си поя.
Що кеш тизе на църквата,
на църквата у неделя?
Падна Митре от църквата,
та си строши двете нозе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.