212. ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЕХА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Троица братя града градеха,
дене я градьот, наште се вали.
Троица братя кавул правеха:
чиену любе най-напреж дойде,
да ни донесе рана прогима,
да гу вградиме в Бяласа града.
Секу си любе любему каза,
Стойнину любе Стойни ни каза,
ами хи каза млогу работа -
да си уплави до девет кила,
до девет кила бела пченица;
да си упере белуно пране,
да гу упере и да го простре;
да си изпече топли фурнити;
да си развие малону дете.
Сичко йе Стойна рано своршила,
дур йе развила малоно дете,
развила гу йе, ни гу повила,
че си отнесе рана прогима.
Га си я виде нехину любе,
та си засипа ситнине солзи:
- Оти ми плачиш Стойнино любе?
- Как да не плачем, Стойне нивесто,
изпуснал си сам сребарен порстен,
изпуснал гу сам в Бяласа града.
- Молчи ми, молчи, Стойнину любе,
фрипна ще Стойна, извади гу ще.
Ага ми фрипна Стойна нивеста,
Стойна нивеста в Бялана града,
Стойнини стрици камен фарлиха,
камен по камен, дорво по дорво,
Стойна си хми са жалничку моли:
- Извадите ми деснаса биска,
га ми заплаче малуну дете,
дунисайте го, да си гу храням.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.