201. НЕДА И СТОЯН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Мори, Недо, бела Недо!
Неда била на реката,
на Ситница, на друмища,
дека върват ей пътници,
ей пътници, ей друмници,
кираджии сос кириа,
сос кириа за Софиа;
овчарето сос овците,
сос овците на планина;
та вървеха, извървеха
най-напокон ке помине,
ке помине млад Стогян,
сос девет хиляди стадо,
с дванаесет овчарина,
с тринаесет клети псета.
Тогай веле млади Стогян:
- Поможи Бог, бела Недо,
с Богум тебе да т' оставам!
Неда не му повърнала,
ни сос очи погледнала,
ни сос глава помахнала.
Тога веле млади Стогян:
- Това на тебе д' останит;
ако пойдам на планина,
да си ходам на стар ходжа,
ке запишам рамна снага,
рамна снага на тенка пушка,
бело лице на бела книга,
църни очи на пищоли,
тенки гласе на кавали,
белким сама ке ми дойдиш
на планина, на вишина.
Па киниса, та си пойде,
та си пойде на оджата,
та записа бела Неда
га записа, га зададе.
Дур да пойде на бачило,
нел се здаде бела Неда,
Неда боса, гологлава.
Тогай веле на овчаре:
- Ай, овчари, мили браке!
Фатейте си клети псета,
фатейте ги, извързейте,
измолзейте сиво стадо,
потсирейте пресно сирене,
ето идит бела Неда.
Нел фатиха клети псета,
измолзеха сиво стадо,
потсириха пресно сирене.
Ето дойде бела Неда,
ток дойде близу Стогяна,
тамо падна, душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.