170. СТОЯНА БЕДА БЕДИЛИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стояна беда бедили,
бедили и окривили,
та го в тъмница запрели.
Седел е Стоян, седел е,
седел е девет години.
Заръча Стоян, поръча
по хора, по пазаркати:
- Де да е мама, да дойде,
кавала да ми донесе,
югича да ми доведе.
Ка е разбрала майка му,
тя му е взела кавала
и му повела югича,
па на тъмница отишла,
Стояну дала кавала.
Стоян в тъмница засвири,
югича отвън заигра,
накъм българи надясно,
накъм турци наляво.
Турците турски гълчали,
а българите - български:
"Да е хайдутин млад Стоян,
югича не би изучил
на кавал да си играе..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.