163. СЕДНАЛИ СА СЕ ОВЧАРИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Седнали са се овчари,
се овчари, се кехаи -
ядат, пият, веселят се.
Отговара Ени калфа:
- Ой ви вази, ви овчари,
ви овчари, ви кехаи,
тембих доде от султана,
да не ходи сиво стадо
в корията султанова,
че там седи Дели Димо,
Дели Димо куроджия,
куроджия, ришанджия.
Сичките са послушали,
Ени калфа не послуша,
че помами сиво стадо,
и засвири с меден кавал -
заведе го в корията,
в корията султанова.
Кавал свири и говори:
- Де си, де си, Дели Димо,
Дели Димо куршумджия,
куршумджия, нишанджия,
де си, де си, за да додеш?
Де го зачу Дели Димо,
посрещна го с тънка пушка,
посрещна го, умери го,
умери го във сърцето.
Че извади Ени калфа,
и извади бяла кърпа,
че затули куршум рана,
че си грабна дрянов кривак,
че престигна Дели Дима,
престигна го, удари го,
че си падна Дели Димо.
Че си оттули Ени калфа,
че си оттули люта рана
и си казва на Дели Дима:
- Лежи, Димо, да лежиме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.