153. СТОЯН УГИЧО ДУМАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стоян угичо думаше:
- Угичо, вакъл черноок,
ко зема ас туй момиче,
тебя ща да та заколя
да си годеш исправя.
Угич Стояно думаше:
- Стоене, ти, мой стопане,
меня нидей ма заклавай,
ами най брата ми закули,
че й брат ми от меня по-малък,
не знай стадо да оди.
Знайш ли, Стоене, повниш ли,
като на нази пасеше,
най-напред меня караше,
аз да ти одя стадото
с на шия златно звънченце,
звънчета със два гласеца?
Че ни Стоян подпладни
на Ирин-Пирин плънина,
че ти, Стоене, изрових
един ми къзан алтъни!
Стоян угичу пак дума:
- Тебя ща да заколя,
да си годеш исправя.
Спусна са да го улови,
със дветя очи ослепя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.