15. ИТРО И РАЗУМНО ЛИБЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Гьоргиа, море, Гьоргиа!
Гьоргиа нива ореше
с девет дзегвара волове,
десети дзегвар биволье,
с девет момци пораненци.
Гьорги им вели, говори:
- Е, виека, мои момци,
мои момци пораненци!
Бог да прости стар баща,
що ми остаи ниви големи!
Да ора с девет дзегвара,
десети дзегвар биволье.
Бог да прости стара макя,
що ми избра пръвно любне,
що е итро и разумно:
още човек не го е излъгал,
излъгал, още измамил.
Дочуло го царевото,
царевото азнатарче
и на Гьоргиа говори:
- Гьоргиа, море, Гьоргиа!
Що че бакшиш да дадеш,
ако ида да го излажа
и тува да го доведа?
- Е, тизека, царевото,
царевото азнатарче!
Ако го тизе излажеш
и го тува доведеш,
че ти арижа, арижа
таа нива голема.
Ако па не мож да го излажеш,
че ти отсеча рацето,
че ти извада очите.
Па си крена, та си ойде
царевото азнатарче
на Гьоргьови дворове.
Отдалеко иде, отдалеко вика:
- Гьоргьовице бре, невесто!
Млад се Гьорги разболе
на тая нива голема,
мене ме брата братими,
та ме до тебе допрати -
да му носиш вода студена.
- Е, тизека, царевото,
царевото азнатарче!
Ако се е Гьорги разболел
на тая нива голема,
нема ли кого да прати,
та е тебе допратил?
Нема ли си девет момци,
девет момци пораненци?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.