138. КЕХАЙО, НАШЕ ДОРЖЕВА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Кехайо, наше доржева,
врют сюриине торнаха
ут зимове нах летове,
нашана тьошка сюрия,
тагова, пак не торнува.
Куга ще и да торне
ут равну поле широку,
нах високана планина?
- Уфчаре, мои уфчаре,
и нашана ще да торне
рану в понделник утрина
Стани, одажи, сабери
нашана луда харгелйо,
товари тьошка удайо,
вдигните наша сюрия
в понделник утрина
ут зимове, нах летове.
Та че, одажи, восадни
моену конче хранену.
Та си ми иди, одажи,
в Искече града гулема,
ситан армаган собери
и ми ги, кузум, отнеси
на мойну порву любове,
на мойне дребни дечинки.
Чи йе ни могам да ида,
мен ми е лошу станалу,
маалим ми е падналу
на мойну белу сарчоце.
Лоша ма глава сболява,
кайну ма ни е булела,
йе ще тува да остана,
йе ще тува да загина,
в равнусу поле широку,
пуд зеленусу караче.
Иди ми рукни, одажи,
ен-кехайена Тодура,
кротичку да му насадя -
ага сюрия вдигните
с моине кльоти кучета,
ве, одажи, ще мините
приз Тунджа река голяма,
приз високана кюприя.
Там има моми кадии
и млади булки запчии,
всяка година сам давал
пу адно ваклу яганце,
ваклу щат ягне да ищат,
вакал хми овен хваните.
Те ще да си ва запитат:
"Къде е Райчу кехая?"
Ве хми, уфчере, кажите:
"Райчу във поле остана,
с агине хасап да гльода,
дену сме яли и пили
цалана зима голема
ут Касом ду Гергьовден."
Пак га, уфчере, подите
в нашену село гуляму,
на високана планина,
ворзите ясни ченкове,
да лайнат кльоти кучета.
Там ще да си ва пусрощне
моена млада нивеста
с моите дребни дечинки
и ще да си ва пупита:
"Каде е Райчу кехая?"
Ве хи, уфчере, речите:
"Райчу във поле остана,
ваз подзим да ни дучеква,
приз пролет да на изпраща!
Га на планина подите,
вакал ми овен фатите,
курбан да го заколите...
Уфчерене ми торнаха
рану в понделник утрина,
тьошка сюрия вдигнаха.
Варвеха колку варвеха,
ага на Тунджа стигнаха,
на високана кюприя,
ваклу хми ягне искаха,
вакал хми овен дадаха
и за Райча си питаха:
- Каде е Райчу кехая?
Уфчарене хми викаха:
- Райчу във поле устана,
й агине хасап да гльода,
дену сме яли и пили
цалана зима гулема,
ут Касом, та до Гергьовден.
Ага в селу стигнаха,
на високана планина,
там си ги са срьощнали
Райчова млада нивеста
с негови дребни дечинки,
та си уфчере питаше:
- Уфчере, млади уфчере,
каде е Райчу кехая?
Уфчерене хи казаха:
- Райчу кехая остана
в равнуну поле широку,
ваз подзим да ни дучеква,
прие пролет да ни изпраща.
Вакал ми овен - не дума,
вакал ми овен продума:
- Ложат та, ложат, нивесту,
Райчу кехая загина
в равнуну поле широку,
под зеленуну караче.
Кучета там останаха
кехая да си погребот.
Ага хи това казаха,
Райчова млада нивеста
пусна си глася ду небу,
сасипа солзи ду земя
и си ми жалну викаше:
- Сюрия бяла и чорна,
пуста дано си останиш,
ага ми няма кехая
да си ма мене разшени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.