135. ДОЙЧО СЕ СБИРА, ТРЪГНУВА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Дойчо са сбира, торнува
рано нах гизльо да иде,
та си на майка викаше:
- Стани ми, майчу, сабери
уфчарска льока премена,
рану на гизльо же ворве
с вакли и дребни шиленца
нах равну поле широку.
Майка гу после упрата.
Дойчу майци си викаше:
- Сбогом, саз здраве, мале ле,
отсега няма вращане,
вращане и видюване.
Лоша сам сона сонувал,
чорно ма куче ухапа
и ми сарцету изеде.
- Синьо ле, мой, синьо ле,
да не беше ми казувал,
как ще ти дума забурем.
Та че ми Дойчу отишол
в равну поле широку,
та че ми малко посидел,
четири деня бруени,
и си са болан разболел.
Дойчу Цветану викаше:
- Цветане, брату Цветане,
халал да ти е, брате ле,
моена тьожка сюрия
с Ружина бяла Мария,
с моену скопу гиздилу,
с роки ни сом гу дупирал,
с очи ни сом гу нагльодал.
Цветане, брате Цветане,
стани ми иди, Цветане,
във Скече града голяма,
та ми зарочай, порочай,
де да е баща, да дойде.
Имане же му продавам,
дума ще да му казувам.
Зачу го баща, отиде,
ала бе Дойчу загинал.
Баща Цветану викаше:
- Цветане, сине Цветане,
хайда да си ма заведеш
на Дойчовине гробове,
свещица да му запаля.
Ага ми са отишлили,
Дойчови кльоти кучета
пиле не дават да мине
през Дойчовине гробове.
Цветан на баща викаше:
- Же ида да си порукам
Дойчово малко уфчарче,
негу кучета познават,
да дойде да ги пумами.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.