Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

12. ПРОЧУЛ СЕ ТОДОР БОЛЯРИН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Сиромах Тодор, сиромах -
доскоро беше сиромах,
отскоро стана болерин,
че бе му булка честита:
три пъти му е близнила
се по три мъжки дечица.
Гледа ги Тодор и тегли -
га ока брашно, кога две,
отгледа девет синове
по на дванайсе години.
Та па ги Тодор поглави
единият за по илядо,
та узе, Тодор, та узе
таман до девет иледи!
Отиде Тодор в Загоре:
на по-големи синове
накупи бръзи биволе,
на мали - мали волове.
Изора Тодор угаре,
бащини ниви, дядови,
па пося Тодор пченица -
повече жлъти кукуруз,
па са пред Бога помоли,
давно са роди енничко.
Даде му Господ, роди са.
Насипа Тодор амбаре,
амбаре бела пченица.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, скъпа година:
на сиромаси аризва,
на чорбаджийе продава
окица - жлъта жлътица.
Насипа Тодор амбаре,
амбаре жлъти жлътици.
Чу са, дочу са до царя -
цар си йе абер проводил
и си Тодора повика.
Цар си Тодору думаше:
- Олан, Тодаре, Тодаре,
щото та питам, да кажеш:
като бе скоро сиромах,
отде си стана болерин -
царска ли хазна бастиса?
- Царю ле, царю честити,
у мене лъжа не бива:
аз имам булка честита,
тя ми три пъти родила
по три ми мъжки дечица -
отгледах девет синове
по на дванайсе години.
Га с ока брашно, га със две
със тегло сам ги отгледал.
Та па ги, царю, наглавих
единия по за илядо -
та земах девет иледи.
На по-големи синове
накупих бръзи биволе,
на мали - мали волове.
Изорах черни угаре -
бащини ниви, дядови;
насеях, царю, от сичко -
даде го Господ, роди са,
роди са и намножи са.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, гланна година:
на сиромаси аризвах,
на чорбаджийе продавах
окица по за жлътица -
насипах, царю, амбаре,
амбаре жлъти жлътици.
Оттам сам, царю, болерин!
Тогаз му царя продума:
- Алал да ти е богатство,
че си го със труд спечелил.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 247).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София
, 1962.