149. ЗАЖЕНИЛ СЕ Е МЛАД СТОЯН

Том VІІ: Семейно-битови песни

Заженил се е млад Стоян,
в неделя бе му сватбата,
вов петак бе му моминден,
вов вторник книга допадна
да иде Стоян млад войник,
млад войник, млад байрактарин.
Че си невеста остави
под бела-жлъта магдана,
венчана, неармосана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Ще ли ма, либе, почекаш,
до де са веднаж завръна?
Петкана го е чекала
такмо до девет години.
Станала бела сабота,
бели си ризи напрала,
на бели Дунав отишла,
на мрамор камик стапила,
та бели ризи изпира
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве!
Ти ма сас либе раздели,
ти ма сас либе сабери.
Дунав не дума, не шава,
сега Петкани продума:
- Петкано, бела гръкино,
по-скоро ризи изпери,
по-скоро дома да идеш,
че ще млад Стоян да доде.
Отка петлите пеаха
триста гемии минаха,
най-напред беше млад Стоян,
тежка гемиа караше,
сас танка свирка свиреше,
като свиреше, думгшг:
"Чуеш ли, либе Петкано,
че ще млад Стоян да доде!"
Петкана дома отиде,
бели си ризи простира,
викнала, песен запела.
Заслушал я е свекар й,
па си Петкани думаше:
- Снахо Петкано, Петкано!
Девет години ка стана,
отка ни Стоян остави,
ти беше тажна, кахърна,
сега си, Петкано, весела,
та си викнала, запела.
Петкана свекру думаше:
- Свекаре, стари свекаре!
Дунав ми дума продума;
че ще Стоян да си доде.
Свекар Петкани думаше:
- Размети двори широки,
нареди наред столове,
че ща селяни да сбера,
Стояна да си посрещна.
Заклале крава ялова,
сготвиле госби секакви,
па са сабрале селяне:
кметове, стари попове,
та си Стояна срещнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.