152. ОТДОЛУ ИДАТ, МАЛЕ ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

Отдолу идат, мале ле,
до две ми, до три сурии.
Суриите се мясаха,
овчарьето се не мясат.
Първата, мале, сурия,
дето най-напред вървеше,
тя бистра вода пиеше,
зелена трева пасеше.
Втората, мамо, сурия,
дето по-подир вървеше,
тя мътна, вода пиеше,
кальена трява пасеше.
Трекята, мале, сурия,
дето най-подир вървеше,
за нея нищо немаше:
ни вода, мале, ни трява.
Така е, мале, така е,
кога се двама драговат,
драговат та се милноват,
та че роднина излягат:
тяхната драгост и милост,
ми тя се не заборавье.
Дето се стигнат и срешнат,
и женени се драговат,
женени като лефтери.
Огънят гори и гасне
севдата гори, не гасне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.