71. НОЙЧО ЧОБАН И МАЛКА МОМА

Том V: Обредни песни

Та що ми са глас изчува
вов два дела, вов два дола:
дали ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино?
Или ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
с врани коне - баш ракия?
Нито ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино,
нито ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
врани коне - баш ракия;
това ми е Нойчо чобан,
та си иде с девет иляд,
с девет иляд маторини,
още девет дребни шилци;
та си иде Нойчо чобан
из два дела, из два дола
и води си сто овчаре:
вакли овни подбегуват,
сто овчаре надвикуват
и ща слезат доле, доле,
доле, доле под селото,
ще да поят студна вода
на кладенец калиньовец.
Ка ги виде малка мома,
ка си влезе вов градина,
та си набра росно цвете,
та си уви росни китки,
па си зима кобиличка,
кобиличка с бели котли
и отиде на кладенец,
на кладенец калиньовец.
Ка си виде малка мома,
ка си виде Нойчо чобан,
тя си Нойчу отговара:
- Яла, яла, Нойчо чобан,
та си земи росна китка,
росна китка босилкова! -
А Нойчо й отговара:
- Назад, назад, малка моме!
Да би Нойчо цвете зимал,
цвете зимал, китки носил,
китки носил, моми либил,
не би водил Нойчо чобан,
не би водил сто овчаре,
не би имал девет иляд,
девет иляд маторини,
още девет дребни шилци.
Назад, назад, малка моме!
Не дразни ми сто овчаре,
че видиш ли кован кривак,
ударам те между двете,
между двете черни очи.
Разсърди са малка мома,
разсърди са и заплака
и на звете отговара:
- Бог та убил, мое цвете,
защо сам та поливала,
поливала и садила?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.