Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

119. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЪРБИЯ

Том ІІІ: Исторически песни

Излезнал е Айдук Велко,
излезнал е низ Сърбия
и е събрал триста души,
триста души се юнаци
и сас него Кара Гьорги,
и трекио Милуш юнак,
та излезли у гората.
Щото беше Айдук Велко,
той за айдук не излезна,
на излезна да разбунти,
да разбунти низ Сърбия,
да се варди от Турция.
И като са излезнали,
излезнали у гората,
там са кале направили
и са метериз фанали.
И тогай се повърнаа
Айдук Велко, Кара Гьорги
и сас них е Милуш юнак,
та са слели по Сърбия,
по сички села одиа
и по сички па градове,
та одеа, казуваа:
- Фала, брайкя, наши брайкя,
стига толко робство бихме,
еве стана четирстотин годин
и покара седъм годин,
ка седиме турска ръка.
Гория ни, мъчия ни,
челядта ни изробия,
изробия, изтурчия,
верата ни измения,
законо ни загубия.
Останахме една душа,
една душа с голи ръце,
с голи ръце, друго нищо.
Айде да се возбуниме,
закон да си отъвнеме,
челяд да си изробиме,
се до един да гинеме!
Назад да се не върнеме.
И който се назад върне,
глава да му отсечете;
кое село не послуша,
селото им запалете,
се на една дума да сме.
И като им казували,
а народа ги питувал:
- Хей, фала ти, Айдук Велко,
и тизека, Кара Гьорги,
и тизека, Милуш юнак!
Арно да се возбуниме,
на сме днеска с голи ръце;
а они са пусатлии;
само че ги разсърдиме,
сички после че гинеме!
Отговара Кара Гьорги:
- Фала, брайкя, наши брайкя,
сал се, брайкя, цвърсто държте,
се на една дума да сте,
нам че Господ да помогне;
че ако са пусатлии,
а ние сме с голи ръце,
ние них че да губиме,
пусат че им отъвнеме,
тогай че се оружиме.
И тогай ги послушая,
сичките се възбуния,
възбуния низ Сърбия;
де имаше турско село,
се са турци изгубили,
селата им изпалили.
Той се чуло до султана,
веднъг пише цар Сулиман,
веднъг пише бели писма.
Първо писмо Арнаутлук:
"Много здраве, Ибро паша,
да събереш арнауке,
арнауке, силна войска,
та да дойдеш у Сърбия,
Сърбия че да плениме!"
Друго писмо анадолски,
анадолски Молла паша:
"Много здраве, Молла паша,
да събереш силна войска,
та че дидеш у Сърбия,
Сърбия че да плениме!"
Трекьо писмо Дренополе:
"Много здраве, Шекер паша,
Шекер паша дренополски,
да събереш силна войска,
че да идеш у Сърбия,
Сърбия че да плениме!"
Като им е писмо пратил,
веднъга са войска сбрали.
Най-първо е Ибро паша,
Ибро паша арнаутски,
той си събра десет иляд
и си дойде у Сърбия.
Щото беше Айдук Велко,
премени се турска руба
и го сретна край Сърбия,
веднъга му салам даде:
- Добре дошъл, Ибро паша,
Ибро паша арнаутски!
Тебе зова Ибро паша,
мене зова Шекер паша,
Шекер паша дренополски.
Язека си войска водим,
на съм дошъл нанапреде,
да си видим за тебека
дал си стигнал, да се учим
с какво да ги убиеме;
тие са неска с голи ръце,
живи че ги изловиме;
нало айде сас менека
да идеме под гората,
да кондише силна войска,
нека преспа да почина,
и да стигне моя войска.
Ютре рано бой че бъде,
тия неска пусат немат,
живи че ги изловиме
и че да ги питуваме
кой е бунтил, че губиме,
а кой не е, че рсбиме,
на царо че роб да бъде.
Послуша го Ибро паша,
кундисаха под гората,
а негова силна войска
пусато си се свалия,
и свалия, и заспая.
Тогай стана Айдук Велко
и си дига триста души,
триста души се юнаци,
Кара Гьорги с петстотини,
Милуш юнак сас шестотин.
Обтекоа турска войска,
удрия ги от три стърни;
доде зора да зазори,
един нема да остане;
щото беше Ибро паша,
Ибро паша арнаутски,
а него го жив фанаа;
пусато им превезеа.
Тогай са се оружили:
у троица една пушка,
у двамина една сабля.
То е ютро рано било
и пристига Молла паша,
Молла паша анадолски,
и он води силна войска.
Па го сретна Айдук Велко
посретна го, салам даде
и тогай му казуваше:
- Добре дошъл, Молла паша,
Молла паша анадолски,
тебе зова Молла паша,
мене зова Шекер паша,
Шекер паша дренополски;
и язека войска водим,
на сам дошъл нанапреде
да превидим Ибро паша,
Ибро паша арнаутски,
дал е стигнал, да го питам.
Троицата да стигнеме
и тогай че бой да правим.
Тие са неска с голи ръце,
живи че ги изловиме;
я от царо ферман имам,
живи да ги изловиме;
и па че ги изпитаме,
които са разбунтили,
них че да ги изгубиме,
а другите че робиме.
Тия неска че си кажа,
на царо че робье да са,
но сал царство да гледаме,
да хванеме Айдук Велко,
Айдук Велко, Кара Гьорги,
Кара Гьорги, Милуш юнак;
немой да ги погубиме,
живи да ги уловиме,
при царо да ги пратиме,
царо че ги изпитува
за какво са разбунтили.
И го слуша Молла паша,
тогай пойде с Айдук Велко,
заведе го Айдук Велко,
заведе го у гората,
там войската кундисала,
кундисала, там да преспа;
пусато си оставия,
оставия и заспая.
Тогай стана Айдук Велко,
та си дигна триста души,
Кара Гьорги петстотини,
Милуш юнак сас шестотин.
Ка станая от три стърни,
заградия турска войска.
Доде зора да зазори,
сичките ги изгубия,
пусато им превезея
и тогай се оружия,
Молла паша жив фаная,
Молла паша анадолски.
Това било ютро рано
и пристига Шекер паша,
Шекер паша дренополски,
и он води силна войска.
Айдук Велко казуваше:
- Хей, фала ти, Кара Гьорге,
тизе оди нанапреде,
нанапреде из дервене,
а тизека, Милуш юнак,
да си чекаш изотзади,
я че идем да ги сретнем,
че ги водим из дервено.
Щом улезна у дервено,
веднъга ги обтечете,
лесно че ги изгубиме,
сега вече сила зехме,
сичките се оружихме.
И они го послушая:
Кара Гьорги нанапреде,
Милуш юнак ототзаде.
Тогай стана Айдук Велко
и посретна Шекер паша,
салам дава и му дума:
- Добре дошъл, Шекер паша,
Шекер паша дренополски!
Тебе зова Шекер паша,
Шекер паша дренополски,
мене зова Ибро паша,
Ибро паша арнаутски.
Еве два дни ка съм стигнал,
кундисал съм моя войска,
ей я доле под гората.
Па те чекам, ти да стигнеш,
па тогай че бой да правим;
я от царо ферман имам,
тие са неска с голи ръце,
живи че ги изловиме,
па тогай че ги изпитаме;
които са разбунтили,
них че да ги изгубиме,
а другите че рсбиме,
на царо че роби да са.
Само цвърсто да гледаме
да фанеме Айдук Велко,
Айдук Велко, Кара Гьорги,
Кара Гьорги, Милуш юнак.
Живи да ги изловиме,
немой да ги погубиме,
код царо че ги пратиме;
царо че ги изпитува
за какво са разбунтили.
Послуша го Шекер паша
и пойдоя с Айдук Велко,
залезная у гората,
у гората, низ дервене;
сичка войска залезная,
повраща се Айдук Велко,
дружина му пр.чстигная,
пресретна го Кара Гьорги,
Кара Гьорги отстпреде,
Милуш юнак ототзаде,
обтекоа турска войска.
Айдук Велко ка ги виде,
и псбегна през гората.
Шекер паша па по него.
Сретная го триста души,
щото бея с Айдук Велко,
Шекер паша жив фаная,
удрия ги от три стърни;
Кара Гьорги изотпреде,
Милуш юнак изотзаде,
Айдук Велко из гората;
та се бия малко време,
доде зайде ясно сълнце,
сичките ги изгубия,
пусато им превезея.
Тогай са се оружили -
се Сърбия пусатлии -
и силен бой започея.
Тогай праща цар Сулиман,
тогай праща силна войска,
що запраща, не се враща,
та се биха три години.
Тогай прати бело писмо:
"Много здраве, Айдук Велко,
и тизека, Кара Гьорги,
и тизека, Милуш юнак,
хайде да се подмириме,
стига толко бой правихме,
стига толко войска гина,
и от вазе, и от назе;
стига жени довици остая,
стига майки без синове остая,
стига деца сираци остая,
айде да се подмириме!
Кажете ми, що сакате?"
Тогай пише Кара Гьорги,
Кара Гьорги, Айдук Велко,
Айдук Велко, Милуш юнак,
изписая бела книга,
пратиа я цар Сулиман:
"Много здраве, цар Сулиман,
айде да се подмиркме,
ний ти нищо не сакаме,
нал сакаме, доде държи,
доде държи наша земля,
вече турчин да не дойде;
даноко си па даваме,
йлем турчин не сакаме
вече турчин да владее,
да владее сърбска земля!"
И царо е каил станал.
Граница си пределия
и тогай се подмирия;
даноко му па давая,
а турци вече не владея,
доколкото време бея,
вече турчин там не ойде,
и данок му изпращан.
До неколко малко време
запрея му и даноко,
и данок му не давая,
и па са бой започели,
и съвсем се отъвная.

 


Софийско (СбНУ 43, с. 444).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961
.