108. ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Пустата Стара планина
зиме и лете се пълна,
зиме е пълна с овчари,
лете със млади юнаци:
под всяко дърво и юнак,
до всякой камък и байряк.
Вървеше, че кой вървеше:
Стефан Караджа от Тулча,
вторият беше, вървеше
Хаджи Димитър от Сливен,
третият беше, вървеше
Бабаджан Филип войвода.
Стефан Димитру думаше:
- Братко ле, Хаджи Димитре,
каква съм съня сънувал:
черно ме куче ухапа,
ясно ме кърве обляло -
дали е на зло, на добро,
или на гладни години?
Димитър дума Стефану:
- Стефане, млади войводо,
всичко е, брате, на добро.
Дорде си дума издума
и потеря ги довтаса.
Бюлюкбашия думаше:
- Сеймени, млади турчета,
мерите, кого мерите,
Стефана да си раните.
Всичките дружно гръмнали
и Стефана си ранили.
Стефан дружини извика:
- Дружино вярна, сговорна,
дръжте са, не са сдавайте,
нито са бойте от врагът,
юнашки знаме развейте,
с сабя им глави сваляйте!
Дружина са разпалила,
страшно душмани нападна,
бюлюкбашия жив хвана
и в гъста гора отведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.