102. ЯНКА И ХАЙДУТИ

Том ІІ: Хайдушки песни

Остана Янка сираче
със едно братче Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
чуди са Янка, мая са,
на какъв кяр да го даде.
Дала го й Янка овчарче,
овчарче чуждо аргатче -
на бащина му занаят.
Станал е чутен кехая,
спечели чутно имане.
Де го хайдути зачули,
хайдути върли душмани,
че са Иванчо фанали,
назад му ръце вързали.
Че го завели, завели
в едно ми доле дълбоко.
В неделя Янка венчели,
венчели, разделили ги.
В понделник рано подрани,
сладка ракия залива.
Като е Янка разбрала,
че Иванчо хайдути фанали,
фърлила дрехи венчелни,
облякла дрехи юнашки,
напаса чифтя пищофи,
препаса сабя френгия;
че влезе в темни яхъри,
изкара конче храняно,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напои.
Нарами пушка бойлия,
че са на конче преметна,
че си кончето припусна,
отиде в гора зелена.
Като през гора минава,
откъсна лихче крушово,
с крушово лихче засвири,
листеца свири, говори:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водо льо студена -
видя ли, горо, видя ли
оттук хайдути да минат,
да водят чутно овчарче,
моето братче Иванчо?
Нито са гора обади,
нито са вода обади.
Птичка са от дърво обади:
- Йенке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да знай гората да дума,
гората, Йенке, водата,
не ще хайдути укрива.
Я върви, Йенке, я върви,
премини гора зелена,
премини поле шъроко,
ша стигнеш доле дълбоко.
В долето, Йенке, хайдути,
със твойто братче Иванчо,
върли го мъки мъчаха -
на ръце - тек белезици,
на вратъ - ситни синджири;
по-скоро конче припускай,
да идеш, да ги завариш,
че са сичките заспали.
Янка си конче припусна,
премина гора зелена,
премина поле шъроко,
отиде в доле дълбоко -
сичките, холан, заспали,
Иванчо диван стоеше.
Слязла е Янка от конче,
измъкна сабя тънинка,
че им главите изряза.
На Иванчо ръце откова
и му синджири фърлила,
че го на конче покачи,
а че го у тях заведе.
Фърлила дрехи юнашки,
облече дрехи булчански.

Бележка на съставителя (Осинин): "Песента има връзка с Кара Танасова, но е самостоятелна разработка."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.