86. МОМА СЕ НАДГРЯВА
СЪС СЛЪНЦЕТО - 4

Том II: Обредни песни

Пофали се малка мома,
че е мома най-хубава,
по-хубава от слънцето
по-гиздава от брата му,
от брата му, от месеца.
Отде зачу ясно слънце,
той си мома одромане:
- Мари, моме, малка моме,
ти ли си се тъй пофали,
че си мома най-хубава,
по-хубава от слънцето,
по-гиздава от брата му,
от брата му, от месеца?
Нека сторим вяра клетва
да се личим, да се красим,
от изтока до захода. -
Влезна мома в тяйнова си,
в тяйнова си ламперишка,
та надяна всичко ляпо,
всичко ляпо коприняно,
ощ по-ляпо сандалено.
Излязла йе вън на двора
да се личат по хубости
от изтока до захода.
Личи ли си по хубости,
дойде мома по-хубава
от милното ясно слънце,
от брата му, от месеца.
Ясно слънце одромане:
- Мари, моме, малка моме,
я влезни си ти във къщи,
сос да греим до две слънца;
изгоряха жетварите,
жетварите на полето,
косачите в ливадите,
орачите в угарите,
овчарите под сянките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.