147. МОМЪК - ЗЕЛЕН БОР
И МОМИЧЕ - БОРИНА

Том II: Обредни песни

Пошли девойки на съчки,
Видо ле тънка висока,
млади момчета на вили.
Момче манарче посече,
девойче змия изеде.
Момчето карат на кола,
девойче носат в носилки.
Момчето копат пред църква,
момата копат зад църква.
На момче садат зелен бор,
на момичето - боринка.
Момчето дума продума:
- Расни ми, расни, боринке,
с вършето да са сплетемо,
със корен да са срастемо.
Момиче дума, говори:
- Расти ми, расти, зелен бор,
тебе е майка майчица,
све заран рано дооди,
студена вода доноси,
па ти корене полива
и вършето ти оправля.
Мене е майка мащеха,
све заран късно дооди,
та ми корене полива
и ми вършето окърши,
та не може да се сраснемо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.