402. МОРЕ ВЕЛИКО, МОРЕ КАДУНО

Том V: Любовни песни

- Море Велико, море кадуно!
Изгоре ме, опали ме, Велико,
учини ме сухо дърво Велико,
сухо дърво яворово, Велико!
Земи телка, осечи ме, Велико,
та ме стакни силен вогень, Велико,
аз ке стана прах и пепел, Велико,
та ме сбери в тенки скути, Велико,
та ме фърли в градината, Велико,
градината босильоко, Велико,
аз ке никна жълто цвеке, Велико,
да ми береш мале китке, Велико.
Ми ме давай на момите, Велико,
че момите лудо носат, Велико,
ден ваздаден на главата, Велико,
вечер ке си дома дойдат, Велико,
ке ме свалет от главата, Велико,
ке ме фърлет сред кащата, Велико,
сутром рано ке да станат, Велико,
ке да сметат рамна каща, Велико,
ке ме фърлет ванка на бунище, Велико!
Да ме дадеш по момчета, Велико,
тие, че момчета мудро носат, Велико,
ден ваздаден на главата, Велико,
вечер ке дома да дойдат, Велико,
ке ме кладат студна вода, Велико,
сутром рано ке да станат, Велико,
ке ме земат от водата, Велико,
ке нареде на главата, Велико.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.