40. МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ

Том V: Любовни песни

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що ти е конче пустало,
пустало още запряло -
дали от много каране,
или от лошо гледане?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ма питаш, ша кажа,
ша кажа, няма да лъжа,
пред майка лъжа не бива,
пред майка като пред Бога.
Залибих либе хубаво,
ала е, майко, далеко;
пътя ми беше за два дни,
пък аз го за ден минавам -
затуй ми й конче запряло,
запряло и обосяло.
Ала е либе глупаво -
не знае хурка да преде,
камо ли във стан да тъче.
Мама Стояно думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я иди, синко, питай го -
кое е света най-бързо,
кое е в света най-лошо,
кое е в света най-мило.
- Питах го, мале, питах го,
а то ми, мале, думаше:
"Умът от всичко най-бързо,
език от змия по-лошо,
либе от майка по-мило."
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
либе ти не е глупаво,
либи го, синко, лъжи го,
лъжи го, синко, земи го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.