399. ЗВЪННАЛО МИ ЯСНО ЗВЪНЧЕ

Том V: Любовни песни

Звъннало ми ясно звънче,
не ми било ясно звънче,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада.
Че ги води от планина,
че ги води нанадолу,
нанадолу на поище,
на поище, на кладенче.
Там завари малка мома,
малка мома с бели котли,
с бели котли, с крива злата,
с крива злата кобилица,
че си пита Нанко чобан:
- Пие ли са тази вода?
- Защо питаш, та не пиеш?
Че си пита Нанко чобан:
- Вземат ли са бели котли,
бели котли с крива злата,
с крива злата кобиличка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Взема ли са тази китка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Люби ли са малка мома?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не любиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.