360. ПОПРЕЛКА СЕ БЕЛЕЕ

Том V: Любовни песни

Попрелка се белее
в Марината градинка
под червенът трендафил,
под сладката ябълка.
Отде идат, Маро ле,
деветима овчаре,
с девет тежки сюрии.
Кехая Мари думаше:
- Мари Маро, Марице,
хайде да поем, да свирим,
до три ми дена и нъще -
ако ма, Маро, надпоеш,
жа ти харижа стадото,
стадото с тоягата,
ако та, Маро, надсвиря,
жа ти си зема дарове.
Свирили, йеще пяли ми
три дена и три нъщове.
Пак ги е Мара надпяла,
та им е зела стадото,
стадото с тоягата.
Овчар ли хи говори:
- Мари Маро, Марице,
кога ми зе стадото,
барем ма земи и мене
да съм ти, Маро, кехая,
да ти паса стадото,
стадото с тоягата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.