329. ПРОЧУЛА СИ СА, СТОЯНО, СТОЯНКЕ

Том V: Любовни песни

- Прочула си са, Стояно, Стоянке,
че тънко предаш, сякнато тъчеш
и като тъчеш, хубаво пееш,
като запееш, гласа ти се сбива,
гласа ти се сбива чак на наша нива.
Сърпа си захвърлям, снопа си оставям,
тебе да послушам каква песен пееш,
каква песен пееш, какви думи думаш.
Мари, отде та зачу овчар от планина,
че помами овчар сиво стадо,
че отиде на студен бистър кладенец,
ах, дано завари хубава Стоянка.
ах, не си завари хубава Стоянка,
ах, най си завари Стоенина мама,
ах, отговаря овчар на мама й:
"Ах, ой та тебе, Стоенкина мама,
защо не дойде хубава Стоянка
да си налее студена вода
и да накичи китка зелена,
че ази имах думи да й думам?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.