308. ОТДОЛУ ИДАТ, МАЛЕ ЛЕ

Том V: Любовни песни

Отдолу идат, мале ле,
от две ми до три сурии,
суриите си мъсаха,
чобаните си не мъсаха.
Първата, мале, сурия
зелена трява пасеше
и бистра вода пиеше.
Втората, мале, сурия
калена трява пасеше
и мътна вода пиеше.
Третята, мале сурия,
за нея нищо немаше.
Така е, мале, така е
за всички и за всякакво:
кога се двама драгуват
и кога хи хора застанат,
та хи, мале ле, разделят,
тяхната севда голяма
де да я, мале, хвърлиме,
морето ще да пресъхне,
на риби грех ше сториме.
В гората да я хвърлиме,
гората ше да изсъхне,
на пилци грех ше сториме!
Огъня гори и гасне,
севдата гори, не гасне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.