287. ТОДОР НА СКЕЛЯ ТРЪГНУВА

Том V: Любовни песни

Тодор на скеля тръгнува,
на пуста скеля Еняда,
Вълкана болна остави,
болна е на умиралка.
Тодор Вълкани думаше:
- Вълкано, пиле писано,
писано, окудисано,
я ше на скеля да пода,
на пуста скеля Еняда,
па тебе болна оставам,
болна си на умиралка.
Я кога много препаднеш,
препаднеш, любе, да умреш,
по пильце хабер да пратиш,
по пильце, по лястовица,
по голямите голабе.
Де да съм, любе, ше дода -
на живокь да се видиме,
на живокь жива раздяла
и да се, любе, простиме!
Тодор на скеля отиде,
Вълкана вънка лежеше
на тяхни равни дворове.
Пильци над нея фъркаха,
пильците, лястовичките
и голямите голабе.
Вълкана болна лежеше
и на пильците думаше:
- Яко през скеля минете,
Тодора 'ко видите,
на Тодора да му кажете:
де да е, Тодор да дойде,
да дойде да се видиме,
на живокь жива раздяла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.