263. СЕДИ РАДА У ГРАДИНА

Том V: Любовни песни

Седи Рада у градина,
от невен веньок виеше,
она го вие, он вене,
на веньок си говореше:
- Вехни, не вехни, веньоче,
не ке на далек да идеш -
до Стоянови дворове.
Дочул е Стоян търговче,
па си на Рада говори:
- Вий го, не вий го, Радо ле,
мене е мама извила,
извила и па отишла
на Елин града за мома,
за Елинка, за девойка,
джелепска щерка попова -
дарове да ми докара,
имане да ми донесе.
- Да би дал Бог, Стояне,
джелепска щерка попова
дарове да ти донесе,
имане да ти докара,
да изручаш имане,
да докинете дарове,
сос челяд да се зародиш,
жито да ти се не роди,
да пойдеш, Стоян, да просиш
по селото Койнарево,
на пато, на кърстопато -
секой турил по парица,
я кем, Стояне, жълтица!
Туку си Стоян излезнал,
ете, дойдоа за Рада.
Ка го е Рада проклела,
се го е клетва стигнала:
дарове се докинале,
имането са изеле,
сос челяд се е зародил.
Пойде си Стоян да проси
по село, по Койнарево.
Секой дава по парица,
бръкна си Рада джебове,
изваде шака жълтици:
- На ти, Стояне, жълтици
да си зараниш дечица -
и Рада си е сираче,
сираче и сиромашче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.