24. РАНИЛА ЙЕ МАЛКА МОМА

Том V: Любовни песни

Ранила йе малка мома
бащина си ранен коня,
кат го рани, тъй го гледа.
Изведе го от ахъра,
заведе го на бял Дунав
до го пои стодна вода.
Напои го, измести го,
че си стъпи на бял камък,
че си йоми бяло лице,
бяло лице лебедево.
Изваде си огледало,
огледало кокалено,
сама си се огляваше,
огляваше, йокайваше:
"А бре, Боже, мили Боже,
кат съм бяла, та й червена,
още тънка и висока,
що си нямам първо любе,
първо любе вакъл овчар?"
Таман това преговаря,
бял Дунава стадо влече,
напред стадо - два овчаря,
два овчаря, три другаря.
Първи овчар кавал свири,
кат си видя малка мома,
изтърва си меден кавал,
завлече го бял Дунава.
Втори овчар брой броеше,
кат си видя малка мома,
брой забрави, ум загуби.
Трети овчар отговаря:
- Мари моме, малка моме,
отдай мене тази китка,
дето й тебе на страната,
на страната, под чумберя.
Нека й мене на челото,
на челото, под калпака,
да я нося по планини и равнини.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.