238. СТОЯН БИВОЛЕМ ДУМАШЕ

Том V: Любовни песни

Стоян биволем думаше:
- Биволе, чьорни биволе,
наемате ли са, биволе,
железна кола да прекарате,
полна със жьолти алтоне,
през тиха-бяла Дунава?
- Наимаме са, Стояне,
ако колана посребриш
и синджирено позлатиш.
Стоян й колана посребри
и синджирено позлати.
Станаха, та ми торнаха,
варвеха, колко варвеха,
га беха всраде бел Дунав,
мрена са риба препречи,
оборна кола железна.
Не била полна с алтоне,
ам' било мома крадена.
Та си Стоена молеше:
- Пусни ма, пусни, Стояне,
че имам майка болничка,
та ще ма чека, Стояне,
водица да хи отнеса.
- Хайда ми, хайда, девойко,
и мое майка са надей
снашица да хи отведа!
На нее драга снашица,
на мене порво любове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.