237. БРАЛА МОМА РОЙНО ЦВЕТЕ

Том V: Любовни песни

Брала мома ройно цвете,
ройно цвете във градинка,
какно брала, той заспала,
със цветено в градинкана.
Отде мина лудо-младо,
конче еха и то лудо.
Той на мома тихом дума:
- Стани, стани, машка моме,
защо тука си заспала?
Цвете ти е увехнало,
увехнало, изсохнало.
- А бре ти лудо-младо,
що не вървиш право в потен,
какво ти е теб за мене?
Ако вехне - нека вехне,
нека вехне, нека сохне,
друго цвете ще наберам,
по-зелено, по-кравено.
Ворви, лудо, право в потен!
Впуснало са лудо-младо
да си фати машка мома,
фатило я за рачица
и на конче си е метна.
Машка мома му са моли:
- Пусни мене, бре юначе,
че ма чека стара майка,
стара майка са надее
да хи носем ройно цвете!
Лудо-младо тихо дума:
- Хайде, хайде, машка моме,
мое майка са надее
да хи воде младо булче,
младо булче изменица,
а на мене-аленжица.
Че на коне проговаре:
- Бегай, коньо, да бегаме,
по-борже да на отнесеш
на майчини равни двори,
че ми носиш машка мома,
машка мома окрадена!
Га си дома той пристигна,
на порти си чука-вика:
- Ела, майчо, отвори ми,
че ти водем младо булче -
на теб да е изменица,
а на мене - аленжица.
Излезнала е стара майка,
стара майка радосница,
радосница и засмета,
та си срьощна младо булче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.