229. СЛЪНЧИЦЕ, ПОБРАТИМЕ ЛЕ

Том V: Любовни песни

- Слънчице, побратиме ле,
ти като грееш високо,
високо, мошно широко,
та не ли виде, слънчице,
за мене мома в селото?
- Видех я, видех, Стояне,
каква я искаш, Стояне -
млого ли да е хубава,
млого ли да е работна,
ли млого да е болерка?
- Не ща я да е хубава,
тука я искам, слънчице,
две сърца едно да станат -
какото рече едното,
другото да му престане.
- Знаем я, знаем, Стояне,
ала е млого далече,
от нъва страна дунята,
ала се, Стояне, углави.
Хайде, Стояне, да подем,
та може да я заварим,
та 'ку не на главеване,
та баре на венчаване.
Зели са, та са отишли,
та са булката открали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.