225. ДИМЯНА МЕТЕ ДВОРОВЕ

Том V: Любовни песни

Димяна мете дворове
со метлица босилькова,
со лопата страторова.
Засвире овчар зад гора,
колко го чула Димяна,
фърлила метла, лопата,
на майка си говори:
- Мале ле, стара майчица!
Що свири, мале, овчар зад гора?
Да идем, майко, да видем.
- Не ходи, керко Димяно, не ходи,
това е Стоян с овците.
- Ке идам, майко, ке идам!
Ако е наше нашинче,
чекай ме, майко, в недела
со рудо агне пред мене.
Ако е туго тугинче,
чекаи ме, майко, в година
со мъжко дете на раци,
со харен юнак пред мене.
Димяна майка не слуша,
токо си стана, отиде
во таха гора зелена.
Тамо си седи Стояне,
оно си било тугинче.
Она си седи година,
мъжко си дете родила.
Дома си дойде Димяна
со мъжко дете на раци,
со харен юнак пред нея.
Па я причека майка я
со добър юнак сос нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.